И днес, откривайки нови светове за себе си, търся начини да ги споделя с онази закостеняла част от мен, която се не дава.
Търся онова парче от частицата мир, която ми дава синхрон.
Оставила настрана всички заучени фрази и целият набор от инструменти за контрол, намирам все повече чиста вяра за Духа, който живее в мен.
Отвъд елементите на миналото, с уроците на опита, с даровете на природата и целият набор от възможности откривам кристално ясно новата си същност – отдавайки й почит за стремеж към непонятна парадигма с виждане за сияйна дълбочина на познание.
Сътворявайки за себе си нов избор отвъд понятните дилеми, оставяйки процеса на разширение като зрънце в паметта на непреходността, имам волята да съградя нов смисъл за даровение с яркостта на вечността отвъд физическите парадигми.
И в този поглед свеж намирам чистота навред – за съществуване в радост и смирение, с всички характеристика на добродетелта – към мен, към същността, към околността…..
И в този избор виждам себе си по нов начин – безкрайност и безграничност на душата за висшето й проявление в материалността с ясни посока и виждане за благото на Духа в синхроничност с тялото и ума.