Здравей, мило същество!
Замислям се днес върху някои фундаментални въпроси свързани с източника на енергия. От къде идва тази енергия, която чувствам в тялото си? От къде идва тази енергия, чрез която имам усещания, емоции, чувства. Дали аз я създавам или ми се дава даром с Висше, но не я оценявам. Видях, какво се случва когато така както мога да движа ръцете и краката си, премествам със силата на мисълта фокуса си?
Вътрешните процеси, които са част от моя избор в настоящето положение ми показаха, че дълбочината на пречистване и трансформация зависи изцяло от моята гледна точка. Показаха ми, че онова от което бягам отново ще го преживея под определена форма, която носи опитност – дали имам сетивата да я разпозная? И когато я разпозная, ще успея ли да я погледна като наблюдател и да я назова с истинските имена? И тук се намесва моя материалистичен ум, който казва: „Виж, сега не е време да си задаваме философски въпроси, сега трябва да помислим за фирмата и всички онези неща, които имаш да свършиш, за да „оцелеем” в тази криза.” Започвам да водя онази битка в която имам усещането, че съм сред блатото на квакащи жаби и не мога да взема думата от поредното „квак – квак”. И тогава се появява едно усещане за признание – Благодаря ти, че те има. Благодаря ти, че инстинктивно ме водиш да намеря възможности, начини и прочие – казвам на Ума, без да онагледявам причините за това. И тогава се ражда в мен едно усещане за енергия – толкова разстилаща се енергия, даряваща ме с ентусиазъм, вдъхновение и вяра. Даден ми е живот, дадена ми е свободна воля, дадено ми е място под чудесното слънце, на тази Майка Земя. И каквото и да сътворявам тук – то е част от пъзела на многоизмерна Вселена, Благословено от Висш разум и изведнъж потръпвам и усещам прилив на сила – онази сила, като един гейзер минаващ през мен. И тук дойде отговора на въпроса – част съм от нещо велико, от нещо дълбочинно, от нещо акумулиращо енергия. И да, тази енергия е част от мен, и аз съм част от нея. Създавам я и трептя в нея, тя ме зарежда и се изпраща автоматично – там където има нужда от нея. Толкова велико, толкова Божетвено. Моят ум не е в състояние да разбере този процес, но душата го преживява в богати палитри на дуалност и съзидателност.
С уважение и любов към себе си!