Кой си ти?
“Ти Си…
отвъд тяло-ум и личност,
отвъд всякакъв опит и преживяващия го,
отвъд света и възприемащия го,
отвъд съществуването и неговото отсъствие,
отвъд всякакви твърдения и опровержения.
Бъди тих и се събуди за осъзнаването на това кой Си.
В това осъзнаване, че няма отделен Аз,
Върховната Реалност, която си Ти, блести незасенчена
във всички неща, като всички неща, и отвъд всички неща.
След като си се завърнал към безформения Източник
и си се издигнал над всякаква отделеност,
не се спирай или дори не се вкопчвай в този Източник,
а премини отвъд към Върховното Осъзнаване,
което се издига над всякакви дуалности,
но същевременно не отрича дори и прашинката.
Просветленият мъдрец пребивава
като вечния наблюдател,
напълно равнодушен, но и силно въвлечен.
Стоящ отвъд всякакви определения,
той нито се вкопчва в трансцендентната свобода,
нито се оплита в дуалистичния свят;
следователно той е в единство с целия живот.
Живеейки в съвършеното доверие на Върховното Осъзнаване,
той няма какво да спечели или загуби,
и инстинктивно проявява любов, мъдрост и състрадание–
без каквото и да е усещане, че той е вършителя на делата.
След като е изоставил всякакви представи и идеи,
просветленият мъдрец живее като вечно присъстващо съзнание,
проявено и проявяващо се в света на време и пространство.
Онова, което е вечно, винаги ново и цяло.
В това незакрито осъществяване,
Върховната Реалност блести Съзнателно
Във всички неща, като всички неща и отвъд всички неща.
Блестейки незакрита, тя прониква в цялата вселена.
Прониквайки в цялата вселена,
тя познава себе си като Същността.”
Адяшанти