През хиляди Вселени тук дойдох,
Едничка красота да видя,
През утрото на шепа длан да се извися,
На светлината почит да отдам.
И в чистота и благодат да затрептя
За Божествения Дух да се родя.
В духовност и материалност да се преродя,
Да дам от себе си дълга,
За благото на моите предци през хилядолетия назад,
Да умиротворя онуй що диря през света във вечността.
В светлина и топлина да се предам,
Познанието древно да открия във вътрешните си недра.
И на добродетели и висши ценности да се отдам,
Във вярата на мирозданието да се предам.
В избора си да се огледам аз сега,
Да видя ярката Божествена искра.
Да знам какво да правя със земният живот,
Така че благостта и мира да са част от моят път.
Да наричам изобилие в ума,
Да търся добродетелта,
И във вечна радост да се люботворя.
За близки и далечни спътници в пътеки,
Изборите техни да приема.
И в почит и уважение да се разлея,
В люботворчество и вдъхновение да запея.
За живота като Дар да осъзная,
Че тук избрала съм радостта да е моят пръв другар.
Благодарност и сияние да нося,
През каквото и преживяване да се втурна,
Да имам кристална яснота за важните дела,
Които съм дошла да свърша.
В трепети да се науча да ценя,
Частица светлина в тъмнината да открия.
С благонамереност да се заредя,
Във вдъхновение и почит да творя.
През каквото и да съм избрала да премина,
Пътя свой да разпознавам с яснота,
Така че от илюзии далечни да се отсея
За ритъма на днешния живот
да се науча да живея в духовно равновесие и мир.
Смело и трептящо на пътеката си да застана,
Така, че безусловната Любов да ме облее.
В красотата на мига да се усмихна,
В ПриРодата да се пречистя,
И в лекота да затрептя на висока и висша често.
Сега Благодаря на всички същества за благодатта, любовта и опитността.
Гергана ГораНова