Една игра, в която можеш да загубиш всичко в което си вярвал досега и да спечелиш всичко вече загубено. Една детска игра в която можеш да се разпаднеш на парчета, за да събереш отново себе си и да откриеш истинската си същност. Една малка мечта, която те е завела до състояние на провал, който несъзнателно си избрал. Една любов, която те кара да трептиш за още и още от нея, защото тя премахва всички ограничения поставяни някога в твоето съзнание. Една душа, която жадува да бъде разбрана и извисена във висините на духовното творчество, осъзнала, че за нея няма граници и пречки по пътя. Дали това е живота? Кръговрат от промени, възходи и падения, тъга и радост, успех и провал. Дали живота не е само една игра, в която отдаваме себе си прекалено сериозно. Защо не можем да подходим към него както с игрите на децата? Защо приемаме себе си толкова сериозно, че неможем да си позволим да направим грешка? Няма ли да е по – добре ако приемем себе си като едно малко прохождащо дете опознаващо света около себе си. Да се приемем за туко що навлизащи в този материален свят и опознаващи го с онова завладяващо любопитство без познатите ни очаквания и вярвания. Да приемем себе си за дете, което с крехка непринуденост изследва света и му се доверя напълно. Това дете, което несъзнателно изследвайки всичко наоколо познава и се вглежда в най – малките детайли без да има отправна точка. Дали е добре да погледнем на нещата около нас по весел и отпускащ начин, така че да ни радват и да ни мотивират. Дали ще е по-хубаво да приемем живота за една игра, в която ние да измислим правилата и да сме наясно с крайната цел и посока. А коя ли е крайната цел? Просто да го изживеем и да му се насладим? Да бъдем Щастливи и укрелени? Тук много от вас ще се възпротивят: „Омръзна ми да се преструвам на щастлив”, „Омръзна ми да ми казват, че трябва да съм щастлив!”, „Писна ми всички да говорят за това химерно щастие и колко хубаво било.” Разбирам ви, напълно, и аз бях така. Но, да се замислим, какво друго ни остава? Какъв друг избор имаме? Не казвам, че винаги трябва да сме щастливи, но казвам, че трябва да си платим цената на щастието и да си позволим да го изпитаме. Твърдя, че е нужна смелост да си позволиш да си щастлив, въпреки всичко около теб и въпреки целия нещастен свят.